От създаването си през 1948 г., Държавата Израел търси мир със съседите си чрез директни преговори. Въпреки това, усилията, за да се достигне за мир и за откриване на директни канали за диалог, не срещат ответни усилия от арабската страна. До конференцията в Мадрид през 1991 година, само Египет е приел предложението на Израел да преговаря лице-в-лице. Египетския президент Ануар Садат приема поканата на министър-председателя Бегин за диалог и двете страни започват исторически двустранни преговори, които са довели до мирен договор с Египет.
През май 1989 г., Израел представя нова инициатива за мир. Разпадането на Съветския съюз и на войната в Персийския залив е промяна в основната политическа цел на Близкия изток, което накара арабския свят да преразгледа отношението си към Израел и да започне преговори за изграждане на ново бъдеще за Близкия изток.
През октомври 1991 г. в Мадрид бе свикана конференция, за да сложи началото на преките мирни преговори. Впоследствие бяха проведени двустранни преговори между Израел и Сирия, Ливан, Йордания и палестинците, както и многостранните преговори по ключови регионални въпроси. Тези преговори доведоха до подписването на договор за мир между Израел и Йордания на 26 октомври 1994 г., както и серия от временните споразумения с палестинците.
Провалът на срещата на високо равнище през юли 2000 г. в Кемп Дейвид на практика сложи край на двустранните мирни преговори между Израел и палестинците в продължение на седем години. През 2007 г. преговорите бяха възобновени в рамките на пътната карта за постоянно двудържавно решение на израелско-палестинския конфликт, предложени от американския президент Джордж Буш. На международна конференция в Анаполис на 27 ноември 2007 г. за възобновяване на преговорния процес, към реализирането на визията за две държави.
През юни 2009 г. министър-председателят Бенямин Нетаняху представи визията си за мир с палестинците въз основа на принципите на признаване и демилитаризация. Докато Израел остава посветена на преки преговори като единствен метод за решаване на конфликта, палестинското ръководство пое по пътя на едностранни действия, предпочитайки да се опита да наложи волята си върху Израел чрез международен натиск.