Откриване Галерия Бургас

Откриване Галерия Бургас

  •    
    В 19:00 часа кметът Димитър Николов, Саусан Хасон - заместник-ръководител на мисията на Израел в България, Алан Ицкович - председател на борда на директорите на GTC, Муки Гредингер - главен изпълнителен директор на Cinema City International и Сергей Гутник от ЕБВР официално прерязаха лентата на Cinema City.
  •  
     
    Интервю на Алберта Алкалай с г-жа Саусан Хасон
     
    Госпожа Хасон посети Бургас за официалното откриване на най-новия мол в града – „Галерия Бургас”.
     
    - Госпожо Хасон, проектът „Галерия Бургас” е сред крупните инвестиции, направени през последните няколко години в града. Какво е неговото значение в общия план на израелските инвестиции в България?
    Компанията инвеститор в „Галерия Бургас” – GTC е полска, но мениджърите й са от Израел. Затова бихме могли да прибавим „Галерия” към индиректните израелски инвестиции в България. В случая Израел участва и със своите знания, подготвени кадри и управленски потенциал.
     
    - Има ли други израелски инвестиции в Бургаски регион?
    В Бургас аз идвам не за първи път. Вече съм имала няколко работни визити и срещи тук. Връзките на града с посолството на Израел се задълбочават и това е продиктувано от интересите, които израелският бизнес проявява към региона. За нас е важно да проучим и различни възможности за партньорство, дори и извън бизнеса. В момента работим върху подписването на споразумение за сътрудничество между бургаски и израелски университети. Регионът е важен за израелските туристи, техният брой нараства. Тук вече започна да се представя и израелската култура. През март в рамките на фестивала „Включи града” със свой пърформънс гостува театър „Арма”, известен с атрактивните си и нетрадиционни спектакли.
    За нас контактите с Бургас стават все по-важни, броят на проектите, които стартираме непрекъснато, се увеличава. Затова много скоро израелското посолство ще открие в Бургас свое почетно консулство, процедурата е пред финализиране. От 12 години да осъществяваме дейности в региона ни помага Орлин Мандов. Той ще е и почетният консул на израелското посолство в Бургас .
     
    - Каква е общата стойност на израелските инвестиции в България?
    За 2011 г. общата стойност на израелските инвестиции в България възлиза на 220 млн. долара. Но това са само преките инвестиции. В действителност те са много повече. Редица израелски компании, които са инвестирали в европейски страни, правят вложения и в България и на пръв поглед не се приемат за наши инвестиции. Но в действителност това са израелски пари. Реалните инвестиции от Израел значително надхвърлят тези 220 млн. долара.
     
    -Известно е, че израелските инвеститори проявяват интерес предимно към строителството, земеделието и високите технологии. Колко израелски инвестиционни проекта са реализират до момента и в какви области са насочени? Бележат ли ръст през годините?
    Израелските инвеститори са открили българския пазар много отдавна. Инвестират предимно в недвижими имоти и строителство – големи жилищни проекти, инфраструктура, в индустриални паркове. В София израелски инвеститори вече са изградили голям жилищен комплекс, участвали са в ремонта на знаковата за българската столица сграда на бившите Хали. Но това не е всичко. Израел инвестира в областта на високите технологии, услугите, в инфраструктурата за информационни технологии, в козметиката, текстилната промишленост, в транспортни компании. Например, в Русе транспортна компания от Израел работи съвместно с общината. Там са направени инвестиции и в областта на текстилната промишленост и електрониката.
    Работим и в сферата на полезните изкопаеми и индустриалната химия. През 2011 г. инвестициите само в тези области са нараснали с 82% спрямо 2010 г. Друга важна област са оптиката, лабораторното оборудване и здравните услуги. През 2011 г. те бележат ръст от 230% спрямо 2010 г. Инвестициите в областта на фармацевтиката и на медицинското оборудване имат нарастване с повече от 20%.
    Работим усилено и извън рамките на конкретния бизнес . В Израел нивото на медицинските грижи е изключително високо и ние бихме могли да бъдем полезни в това отношение. От известно време български лекари преминават през обучение в Израел и придобиват квалификация там. Дори точно сега делегация от български лекари гостува на най-добрите болнци в Израел.
     
    - Как се реализира споразумението за сътрудничество на трудовия пазар?
    За Израел това споразумение беше уникално и първо по рода си. То бе обсъдено между премиерите на двете страни на 7 юли 2011 г. по време на последната междуправителствена среща в София. Израелските строителните фирми изпитват недостиг на квалифицирана работна ръка и според това споразумение могат да наемат български работници. При обсъждането му ставаше въпрос за 1000 работници. Процедурата се придвижи много бързо и само и за няколко месеца, на 20 декември м.г., бяха подписани две споразумения – рамково и допълнение към него, отнасящо се конкретно към строителния бранш. Веднага след това Израел направи първото си запитване за 3500 български работници. Преди няколко месеца първата група пристигна там и е посрещната много добре. Голяма част от работниците в нея са от Бургас. През този месец се очакват още български работници да пристигнат в Израел. Очакваме търсенето наработници да нараства и техният броя да се увеличава. Предстои и посещение на министър Тотю Младенов в Израел, която ще инспектира изпълнението на спогодбата.
     
    - Има ли други сектор в българската икономика, от който израелските инвеститори биха могли да бъдат привлечени?
    Да, има. Израелските фармацевтични компании, например, имат конкретни предложения към европейските държави, които биха повлияли значително на цените на лекарствата тук. Те са залегнали в предложението СОСП за споразумение между Израел и Европейската общност, чието подписване предстои. С разглеждането и одобряването му е ангажирана специална комисия на европейската общност. Споразумението ще отвори вратите на израелските фармацевтични продукти към европейския, съответно и към българския пазар, и лекарствата тук ще станат значително по-евтини. Това за всички нас е много важно и аз се надявам политическите проблеми, които някои от страните се опитват да изтъкнат като пречка, да бъдат преодолени и това споразумение да бъде подписано.
    Засилва се интересът и към селското стопанство. В областта на животновъдството вече са постигнати споразумения и живи животни от България се изнасят в Израел. С израелски инвестиции е изграден и заводът за селскостопанска техника и оборудване в Стара Загора.
    Но България има перфектните условия и за развитие на земеделие. Убедена съм, че употребата на израелските селскостопански технологии в местните условия би превърнала България в хранителната банка на Балканите, Европа и дори на страни извън континента. Затова се стремим да постигнем сътрудничество и в тази област, която днес е много важна за света.
    В момента българска делегация, в която участват проф. Георги Костов, като представител на българското земеделско министерство, депутати и представители на бизнеса е в Израел, за да участва в международното селскостопанско изложение в Тел Авив Agritech. Там ще се осъществят срещи между потенциални партньори от двете страни. Скоро израелци ще дойдат в България с реални намерения за инвестиции.
     
    -Кои са основните трудности, с които се сблъскват израелските инвеститори, когато решат да навлязат на българския пазар и да потърсят подходящите за това партньори?
    Понякога има разминаване между това, което израелските инвеститори си представят и искат и желанията на българските бизнесмени . В областта на селското стопанство, например, в началото проблемът беше, че земята в България не е комасирана, парцелите са малки, а нашите инвеститори търсят големи парцели, в които да инвестират. Намериха ги в Румъния.
    Невинаги е лесно да намериш правилния партньор и да сключиш сделка с него. А Израел може да предложи много в областта на високи технологии, на праниковите и напоителни системи. Налице е нашето желание за инвестиции, от българска страна трябва само желание да ги усвои и да използва предложените технологии. В интерес на държавата е да се намери път за сътрудничество и нашето посолство работи в тази насока.
     
    - Твърди се, че ниските данъци привличат чуждите инвеститори в България. Считате ли, че това е достатъчно за израелския бизнес? Какво още би следвало да се направи, за да се увеличи делът на израелските инвестиции в страната?
    По-ниските данъци са едно от добрите условия, но трябва да има още облекчения, за да бъдат привлечени повече инвеститори. Едно от тях е бюрокрацията. Трудно също е намирането на верния и точен партньор, с който по-късно да се създаде добра инвестиция и чрез нея да може да кандидатства дори за финансиране и с европейски средства.
     
    - През последните години в България упорито се говори за корупция, която спъва инвестициите. Случвало ли се е израелски инвеститори да се оплачат от това?
    Корупцията е вътрешен проблем. Въпреки, че съм тук от кратко време, виждам как правителството се бори с това явление. Смятам, че не само израелските, но и всички сериозни инвеститори могат да намерят легален начин, съобразно изискването на закона, да се справят с този проблем.
     
    - Броят на израелските туристи в България устремно нараства. Трайна тенденция ли е това и какво точно ги привлича у нас? Очаквате ли ръст през този летен туристически сезон?
    През миналата година в Бургас и Варна имаше повече от 120 хиляди туристи – над 30 чартърни полета всяка седмица. Основната група от тях идват в Бургас, Несебър и други курорти по Южното Черноморие.
    През тази година броят на туристите ще е като през миналата.
    България може да предложи на Израел много видове туризъм. За израелсиките туристи е важно да им се предложат възможности за семейна почивка с пакети «ол инклузиф». За тях еважно да получат добри условия на разумни цени искат. Оценяват и българското гостоприемство - тук се чувстват добре дошли. Идват в България не само заради морето и възможността да карат ски в зимните курорти. Предпочитат в туристическите пакети да са включени допълнителни услуги като екскурзии, които ще им дадат възможност да опознаят културата, историята на страната. А България има какво да им предложи и в това отношение.
     
     
    - Какво още би трябвало да направи българският туристически бранш, за да бъдат туристите доволни и да се върнат отново тук?
    Юли и август са са най-желаните месеци за туризъм, тогава и децата в Израел са във ваканция. За този период има огромно търсене, но няма достатъчно предлагане по черноморските курорти. Не достига туристическата база.
     
    -През тази година бяха подписани няколко междудържавни споразумения. Кога можем да очакваме конкретната им реализация?
    Да, само през тази година, а още не сме я преполовили, вече има няколко споразумения и много скоро ще видим тяхното изпъленине.
    След посещение на министър Аню Ангелов в Израел бе подписано споразумение в областта на военното сътрудничество. През март министър Вежди Рашидов подписа споразумение за копродукции между Израел и България. Няколко споразумения бяха подписани от министъра натранспорта Ивайло Московски.
    До края на тази годината ще се проведе междуправителествена среща в Израел. Договаря се и официалната визита на президента Росен Плевнелиев. През втората половина на 2012 г. той ще бъде официален гостна президента Шимон Перес в Ерусалим.
    Ние вече сме постигнали сътрудничества в широк обем области на правителствено ниво. Очакваме то да се превърне в парньорство на бизнеса между двете страни.
     
    - Израелският бизнес инвестира в България и така пренася своята култура тук, презентира държавата си. При условие, че няма български инвестиции в Израел, не е ли този процес едностранен?
    България има своите възможности да се презентира в Израел и го прави много отдавна.
    Ако аз там искам да си купя сирене от супермаркета, винаги избирам българското. В Израел има много български ресторанти, български и израелски изпълнители са записвали общи песни и съответно са направили видеоклипове към тях. Българската общност в Израел е сред най-добрите емигрантски общности и има съществена роля в утвърждаването на държавата.
     
  •