Също като останалите библейски празници, Сукот има както исторически, така и земеделски корени. Исторически, Сукот почита странстването на израелитите, което започва с Изхода от Египет (песах), продължава с получаването на Тората на планината Синай (Шавуот) и приключва със скитането из пустинята в продължение на цели 40 години. През това време децата на Израел живеели във временни шатри, наречени суки.
Сукот е и важен земеделски празник, третият и последен от поклоническите празници ( Песах, Шавуот и Сукот), когато, в древни времена, евреите отивали в Йерусалим, за да празнуват и оставят дарове.
В чест на историческата значимост на празника има повеля да обитаваме временни шатри – суки – както нашите предшественици са правили в пустощта. Повелята може да бъде спасена, като просто се храним в суката. При все това, ако времето , климатичните условия и здравето ни го позволяват, човек трябва да прекарва възможно най-много време в суката, включително и да спи в нея.
В допълнение към суката, най-известните символи на Сукот са така наречените Четири вида – или лулав и етрог. Четирите вида са лимон, цитрусов плод, наречен етрог на иврит, лулав – палмова клонка, арава – 2 върбови клонки и 3 клонки от мирта. Клонките се връзват заедно и за тях се говори като за лулав. Етрогът се държи отделно в другата ръка.